автор: chergligan

Беше празник, беше радост и бяха поздравления.
Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във
всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за теб. Не, в тях беше любовта ми към всичките ми приятели. Но една мъничка, преливаща от любов частица искреше благодарение на теб, на твоето съществуване. И всички ми се обадиха, и всички се зарадваха, отвърнаха на обичта с обич. Само ти не, любов моя несподелена. Но както се пее в старата градска песен: „В сърцето ти няма и капчица обич, че ти не разбра любовта ми...“
Бъди щастлива без мен, любов моя! Без мен – но само да си жива!