По идея на Павлина Гатева,София
"Засаждане на лалета"
Жена ми всяка златна есен
изравя луковици на цветята.
Напролет ги заравя с песен,
за да им вдъхне пак живот отново.
С каква ги сръчност тя загърля
със нова пръст и сякаш кръв им слага.
И тъй живота им прехвърля-
от есен в пролет и от пролет в есен.
И аз я гледам как заравя
и луковица ще ми се да бъда.
Да ме заравя и отравя
от есен в пролет и от пролет в есен.
Така тя нов живот да ми дарява
и нашата любов да проверява!