автор: sofia_air

/акварели/

Къщурките изтънко точат дим.
Без вятъра остава на чертици.
Небето е посърнало от сън
и стъклено поглежда безразлично.

Чешмицата самотно ромоли.
Откак е зима, рядко някой спира.
Ако се мерне – кратичко стои
и бърза към дома си по баира.

Тъга наднича, но и не съвсем.
Ей, празниците вече са насреща.
Покажат ли се те, ще прозвъни
натъкмена с кокиченце надежда.