автор: tanyaivanova

Понякога не спазвам правилата
и черпя Ви със някоя стихия,
Изпращам бедствия дори, когато
обхване ме зловредна лошотия.

Но що да правя, аз не съм перфектна.
Понякога съм в криво настроение.
Проклета, непослушна и кокетна -
не гледам на нещата с примирение.

И бурите, стихиите ме слушат.
Дали обичат ме съвсем не зная.
Дори вулкани разгневени пушат
и предвестяват на живота края.

Раздрусвам смъртоносни земетръси -
жестока, безсърдечна и себична.
Щом Ви погледна с погледа си свъсен,
aз казвам да се спрете лаконично.

Познахте ли коя съм? - Аз съм Гея.
Вий алчно пиете от мойто виме.
Дори и на прогреса в апогея
Земя е моето най-древно име.