автор: Solara

Не ме притискай в ъгъла –
не искам!...
Добре ми е сред тишина
Задушно е,
когато въздух не достига
Нощта ми не обръщай в ден

Не те очаквам, нито търся,
без сънища умея да летя
В музея на сърцето
спомените архивирах,
мечтите ни за мозъка са смърт

Не ме притискай в ъгъла -
не искам!...
Душата остави ми да вали
Отронен от очите топъл
восък две думи в плика
запечатва: „Лека нощ!”