автор: ladyinblack

Душата с лунодумия поглези я,
но в тъмното не стъпват луноходите.
И всички чувства просто са кохезия.
И граници са даже небосводите!

Чрез техните процеси и явления
се появяват и предпочитания.
Но не е форма на съпротивление,
а просто не обичам очертания.

И нека да излъчвам безразличие,
кому е нужна звездна театралност?
Дошла съм и ще си отида ничия
в известната на всички ни финалност.

Объркват несъзнателно поетите
света, описан в стихове възвишени.

А стига ми да съм между куплетите
мълчанията твои неиздишани.

М.

06.12.12