автор: Princesssa

Когато си тръгваш, сякаш и снегът изчезва. Изчезва под стъпките ти… а ти безмилостно крачиш ли крачиш… и не се обръщаш назад. И не искаш да се обърнеш. Откъде намираш тая воля и тези сили? Защо не се обръщаш?!? Защо продължаваш да вървиш,убивайки снега под краката си, защо стъпкваш всичко бяло, нежно, чисто…? Защо…?
Всъщност знам отговора. И разбирам. Но от това не боли по-малко. Даже напротив. Снежинките се стелят около мен, напомняйки ми, че красотата е преходна, изяществото- мигновено, но усещането, което създават може да трае вечно. Ако го позволиш. Ако се постараеш. Ако го вдъхновиш. Разбира се, в моменти като този, в който Смисълът се губи в снега, не мислиш за снежинките. Не мислиш за нищо друго освен за малките ботушки с четири копчета отстрани, които си отиват завинаги. Отнемайки ти надеждата за приказка. Там, насред бялото разточителство, насред очакването ти за празник.
Да ми отнемеш снега, надеждата, приказката, Коледа в един ден… Това е жестокост. Жестокост, която не могат да оправдаят нито малките ти ботушки с четири копчета, нито ситните ти стъпчици, нито ръкавицата, която изпусна, а дори не се обърна да си я вземеш. Не се обърна. Дори заради нея. Която аз ти подарих. Там… в една Коледа, която значеше нещо. В едно време, в което снегът не изчезваше. На място, в което представа за бъдеще все още има.
Ако не се беше тръгнала така- прекрасна и категорична, без съжаления, без дилеми, без мили думи, може би щях да приема, че ми отнемаш всички празници. Че ги тъпчеш с малките си ботушки с четири копчета… Но да беше съжалила, да беше съжалила поне малко! Да не си беше тръгнала така, сякаш си Снежната кралица, а аз съм Кай- объркано и уплашено до смърт момче, което вижда как мечтата му изчезва в снега…
Истината е, че ако дори само можех да предположа, че ще се превърнеш в Снежната кралица, никога не бих те заобичал. Никога. Наистина. Защото се влюбих в Герда- момиче-лято, с трапчинки, които подкосяваха краката ми…
А днес от нея са останали само малките ботушки с четири копчета… които се изгубиха някъде сред зимата. Завинаги.
И аз трябва някак си да приема всичко това и да започна да търся отново Смисъла- сред аромат на залези и дъх на вълшебство, сред коледна украса и вековни традиции доброта… Може би трябва да започна от приказките на Андерсен. И да разбера как се объркаха така. И кога Гердите се превръщат в Снежни кралици. И защо. И къде е мястото на Кай в цялата тази приказка. Не-коледна. Само снежна. И студена. Студена. Студена…