автор: azz

Учудените сетива на днешното ми бъдене
като коне ме впрягат в себе си
и трополя в измислено безтебие,
за да се случа като чудо в нещо,
дантелено изплетено от пяната,
когато си отива умът ми,
а в прорезите му извезано
проблясва чудно
усукано от клетките ми нещо,
което не откривам даже в речника,
не зная как се казва мимолетността,
в която се изгубвам
и само следвам нишката из
лабиринта на присъствието ти.

Когато търся или пък когато те намирам
се случва чудото ми,
чудя се в безтебие.