Ниско студовете плуват
там във голата гора.
С четка- зимна- те рисуват
по напукана кора.
Снежно-бяло одеяло
топли сухите треви.
Става гладко огледало-
слънцето да го взриви.
А по тихата поляна
дишат стъпки на сърна.
Божем с бялата премяна
тук е минала жена.
Сякаш стъпките потъват
вътре в моята душа.
Те в сърцето ми се спъват...
Сигурно ще съгреша.