автор: apostola

В живота хвърлям свойте мрежи
късмета пръснат да ловя.
Че от разбитите копнежи
душата вече овдовя.

Залостена ми е вратата
и все към нея няма път.
Разбити нейде по тревата
на групи чувствата ми спят.

Късмета ще сглобя нацяло
отново пак-парче с парче.
Ще сложа новото начало
на мойто любещо сърце.

И път отново ще отворя
към мойта жизнена врата.
И чудо с чувствата ще сторя
за следващите сто лета.