Поемам вината за края на света,
вината за несбъднатите щастия,
за всички неосъществени чудеса
и за световните всевластия,
вината за Всемирния Потоп
и за озоновата дупка също,
за неизречената дума „Стоп”,
и за недостига на хляба ни насъщен,
вината за несподелената любов
и за изчезването на пчелите,
за неприетия навреме зов
за помощ и за краха на мечтите,
за непролятите от страх сълзи
и за пролетите от безнадеждност,
за наранените от нож брези
и за спестената ни нежност.
Вината за това, че се родих,
а не намерих своя смисъл
и чудото да бъдеш жив дори
с една едничка дума не описах.