ƸӜƷ•°*””*°•.ƸӜƷ•°*””*°•.ƸӜƷ•
Не ме примамват чувствените патоси,
ни онзи зов-нелепо предрешения.
Приемам те за истинност, каквато си,
без мантия на смислопотвърждения.
Не ме влекат глюкозени мечтания,
не са ми здравословни за годините.
Дори и пътя там, предначертания
да сътвори оазиси в пустините.
Приех в живота мъдри назидатели
в завои да превръщат даже преките.
Не мога...наврагувах се с приятели,
които припознах в пинакотеките.
Сега преуморена съм от взиране,
синеят ми от невъзможност склерите.
Финалният спектакъл е умиране,
каквито и да са ни били верите.
Ще паднем пак в студените обятия,
на сетния си земен дом-бетонния.
Не ме вини за жалката апатия,
не ми изземвай сладката ирония!
Изменчиви сме-на лица и статуси
и днес за вечността не чакам виза...
Приемам те-светулковост, каквато си-
примигваш и изчезваш...но си близо.
лимка