На пресекулки, до без дъх,
подгонена от сенки и съмнения,
поставям многоточия...
Вървя
през обещания,
през възхитителна почуда.
Вървя
и заличавам паметта,
да не остане път за връщане,
да не остане отпечатък,
белег,
вик.
Вървя
в неистовото време,
в пролуката,
открила твоя знак.
И ослепена,
и озарена,
вървя към себе си.
И всички пътища,
и всичките безпътици
разсичат ме на две.
В реалността оставам цяла...