автор: rajsun

Виждаш ли, колко е просто.
Има те – и те няма.
Сляпо и глухо. Троскот
и някакъв камък.

Виждаш ли? Ала не виждаш.
Чуваш ли? Ала не чуваш.
Ни страхове, ни грижи.
Сляпо и глухо. Чуждо.

Беше ли болка? Беше.
Беше ли радост? Щеше.
Всичко, което е бúло,
нищото го е попило.

Че някога, че тревата,
че песъчинка, че вятър.
Сега си и тук – и оттатък.
Някъде по средата.
Чертата.