автор: darkterminal

Най-накрая заваля сняг. Един такъв, мокър и течен. Събира се на бързо съхнещи локви, изчезващи в лакомото гърло на прежаднялата пустиня.
Тук, така си вали, нищо, че е вече Декември, просто много е топло. Върховете на околните планини са побелели, а долу край океана ни мокри обикновен зимен дъждец.

Снощи валя отново. Истински празник за жабките. Наизлезли са милите, радват се на водата и крякат. Карат се една на друга, всяка от собствената си локвичка, без хич да ги интересува, че малките им водни дворци ще изчезнат за по-малко от час. Къде ще се крият след това - умът ми не го побира, но те със сигурност знаят нещо повече от мен. Това малко ме тревожи.

Хибискусът на двора, от вчера поздравява новия ден крещейки, през тъмнооранжевите, почти рудно - ръждиви рупори на цветовете си.... А бяха бледо жълти - като цвета на парещо слънце. Слънцето, под което цяло лято цъфтяха на двора плумериите. Снощи дъждът изми последните им цветове. Сега навън е пусто. Смокинята протяга клоните си към небето, като просеща старица подала кокалестите си пръсти за малко милостиня. Червените тухли на двора, си почиват завити под купчини от жълти листа и само индришето и здравеца се радват на настъпилата прохлада.

Вечерно време, въздухът мирише на зима. Промъква се нахално и щипе ноздрите с нездраво хладните си пръсти. Тук там из квартала се виждат пушещи комини, а вятърът носи из улиците натрапчивата миризма на димяща дървесина. Мъглите къпят току що пребоядисаните къщи, а зад прозорците весело подрънкват чинии. Кибритената Клечица разпъна коледна покривка върху масата. На прозорците блеснаха гирлянди от светещи лампички. А Хитрият Старец с червеното палто, отново излезе да пее и танцува на кухненския плот.

Предстои ми дълъг месец. Днес имам годишнина. След това се занизва вихрена поредица от рождени дни. Идват Коледни празници. Чакаме Нова Година и ... вече е Януари. Чакам го с нетърпение. През Януари отпрашвам на почивка, но до тогава ме очаква цяла купчина велики и дела. И първото за днес ще е, да купя елха!

Елхата е единственото истинско зимно нещо вкъщи. Феята с Червеното Злато В Косите обожава коледни елхи. Радва им се като малко момиче, а аз и се радвам на всяка усмивка. На трите малки бръчици отстрани над клепачите, на мъничките трапчинки, на изпъкналите скули и на светналите очички... Само тя може да се смее така.

Заека се върти и важно помага с украсяването, а аз ще погледам лакомо към бутилката с рома. Сигурно ще си сипя - днес е празник и да вървят по дяволите всички дъждове, мъгли и мрачни дни. След петдесет дена ще цъфтят крушите, а сега отивам да премеря температурата на Зайо...

Лека вечер,
Лека вечер