автор: ladyinblack

"...Вали дъждът и се превръща в сняг.
Наоколо - ни звук, ни дума. "
Иван Вълев

Мълчание...След толкова бъртвежи,
изгубваме усещане за близост.
Да се познаем няма как, понеже
живеем в смислотърсещи ескизи.

Въоръжени с четки и графити,
чертаем непонятни диаграми.
И отговорът в тишинката скрит е,
но сложната мистичност все ни мами.

И се въртим така с инертност бясна
на свойто битие в мъглявините.
И уличката става все по-тясна
и все по-недовиждащи очите.

Докато в светъл час прозрем съня ни –
на сетивата филм един и същ е.
И завалим...Над хора и поляни,
И изтечем през камъни и къщи.

Несетно и познатостта килийна
под срутените си стени тогава
издъхва. И покойност безстихийна
пречистена от памет наблюдава:

Идилия! Прозрачност мъдролика.
Светът, опустошен след земетръса.
На времето излишен е илика,
щом копчето-привързаност се скъса.

Вълшебно е! Как всичко е замряло,
лишено от сърдечна принадлежност,
безимено, без мисъл и без тяло
превръща се за миг в самата нежност...

Вали дъждът, изящно ни прегръща,
наоколо-ни звук, ни дума – нищо...
Облича ни в дъги и ни възвръща
към истинските същности предишни.

милена белчева
01.11.12