По „Ръката ти е бяла” на Phifo
Очите ти са неразумно сини,
не се промъквай в моите коси,
коварни са вълните ми пенливи,
и хлъзгави са топлите скали,
които слизаш в смелите си стъпки,
не вярвай на прозрачната роса,
която очертава нежни скули
и пада тихо в твоята ръка.
Прогонвай ме, далеч от тишината,
и топлите ти, галещи лъчи,
ръката си ще скрия в тъмнината,
не ме поглеждай с твоите очи...