автор: Neli_Cvetkova

Не знам защо, но те сънувах...
Целувах те в дъжда,
а ти се смееше.
Бе хладно и се сгуших в теб,
а пръстите ти бавно,
много бавно
рисуваха чертите на лицето ми.
На веждата ти бе се спряла капка
и аз поех я с устни ,
без да се замисля.
А ти я искаше обратно
и си я взе.
Или целувка искаше?
Засмях се и побягнах палаво
по улицата опустяла и блестяща.
И скоро пак се озовах в прегръдките ти.
В очите ти се отразявах
и бях красива, знаеш ли?
Усетих малка капка да се стича
към сребърното сърчице,
блещукащо между гърдите ми.
Видях те как унесено я гледаш,
как с поглед проследяваш пътя й.
Но облаците почнаха да си отиват
от моя сън.
И аз побързах да си тръгна преди тях.
Очи отворих, за да срещна слънцето.
Но някой ден ще завали.
И аз при мен ще те повикам ...