Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 5
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: ZAGORA
:: Lombardi
:: NadiKa
:: Albatros
:: Hulia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБОГ
раздел: Избрано проза
автор: konstantin_lakov

„През живота на всеки един от нас Бог
му се явява поне един път лично.”
Михаел фон Арнстрьом, 1211 г.

„Бог е непрекъснато с всеки един от нас.”
Арманд де Виланова, 1405 г.

„... с което се сложи край на отвратителната ерес на Виланова,
а окаяните, все още тръпнещи късове от плътта му
бяха изпратени до Кадис и Малага
за назидание на неговите последователи
на запад, изток, север и юг...”
Фернан Естевес, 1417 г.

Ева имаше тясно мише лице, което човек би нарекъл хубавичко, само ако е на третия коняк и прелива от доброжелателни чувства. Чертите й бяха правилни и при особено внимателен поглед – красиви, всяка за себе си. Тялото й беше крехко, с източените пропорции на моден модел, само че в мащаб седем към десет. С други думи, беше трудно забележима миньонка и някой може би би се загледал в нея, ако в полупразния неделен тролей не се вози нищо по-интересно за разглеждане, какъвто беше и случаят.
Съвсем малко души слязоха на предпоследната спирка; сред тях беше и тя. Припряно събра багажа си – дамска чанта от тъмнорозова изкуствена кожа, която никак не й отиваше, прозрачно найлоново пликче с връзка лук, щръкнал навън, и голяма синя торба, съдържаща никому неизвестно ръбесто нещо. Всъщност, никой от тези предмети не й отиваше. До вратата попадна зад мъж, който стъпи на тротоара и се извърна към нея, сякаш се канеше да й подаде ръка на слизане, но в крайна сметка не го направи. Тя не го и очакваше, но все пак за миг изпита с нищо необоснована надежда и кратко, пробождащо разочарование.
Мъжът закрачи към светофарите на кръстовището и ускори походката си. По инерция от тролея Ева се изравни с него и се случи така, че двайсетина метра вървяха в пълен синхрон на няма и ръка разстояние. Сякаш сме двойка, помисли си тя. По съвпадение той си представяше същото и дори се усмихна наум. Все така заедно пресякоха кръстовището, после тя зърна отсрещния светофар да свети зелено и рязко зави нататък. Мъжът се носеше с неподходяща за градското движение осанка на тигър в джунглата, сякаш светът беше неоспоримо негов, и не смени посоката си. В последния момент си помисли, че е редно да й даде път, но остави мисълта му да отмине, без да намали крачка. Сблъскаха се. Меко наистина, но все пак главата й се опря в рамото му, а неговата ръка обгърна кръста й. Извинявайте, каза тя. Той обаче не каза нищо и вместо да я пусне, отметна с другата си ръка разкошните й кестеняви коси – едничкото безупречно нещо, с което тя наистина се гордееше – и я целуна отляво по шията, малко над ръба на пуловера. После си тръгна, без да й даде възможност да реагира.
Този и следващите хиляда дни отминаха като в сън по време на есенна треска. Разни хора и разни събития идваха и си отиваха, розовата чанта се пълнеше и изпразваше от неизбежните нагризани червила, плетени ръкавици, изсъхнали кестени, пакетчета семки, кремчета за ръце, салфетки, календарчета и тефтерчета, химикалки, измачкани романи от Джоан Крауфорд и Елизабет Гейдж с меки корици, на които една и съща, ту руса, ту чернокоса красавица, зачервена от страст, примираше в лапите на мускулест благородник с поглед на преизпълнен с героични намерения ковашки чук, хартийки от шоколадови бонбони и дъвки, многократно употребявани билетчета за същия този тролей, с който се връщаше всяка неделя от поредната среща със същите нейни, все така грозно остаряващи кухи приятелки, рекламни брошури, промотиращи евтина козметика, скъпи, безсмислени GSM-и и екзотични тридневни екскурзии до Кадис и Малага, а никому неизвестните ръбести неща се трупаха ли, трупаха във все същата изтормозена синя торба.
Веднъж, на пристанището в Кадис, и още един път, в бара на хотелския ресторант в центъра на Малага, й се стори, че мярва за секунди в тълпата мъжа с тигровата походка. Спомените за тези срещи избледняваха след събуждането в малката, претрупана с разхвърляни дрешки квартира с почти непосилния наем и изключените дори насред суровата зима радиатори. Малага не съществуваше, нито Кадис, поне не и в този свят. А дали и той съществуваше действително, или бе само място, предназначено за рекламиране на други, също така недействителни като него места с някаква непонятна и садистична търговска цел? Ева се съмняваше в обгръщащата я хладна илюзия, а в самия център на съществото й нещо спокойно приемаше, че сънищата са истински и че пристанището и ресторантът определят с абсолютна точност и мярка възможните граници на неизбежната среща в някоя от следващите нощи, тази или след десет години, когато и да е. Мъжът беше някъде там, а ръката му пазеше спомена от косите й и когато това се случеше, тя нямаше да продължи към зеления светофар, нито той – пътя си през джунглата. Там времето не тиктакаше, коктейлите бяха искрящи, морето топло и с лунна пътека, а чантите й, винаги елегантни, съдържаха само пакет „Голоаз” и малка златна запалка.
На хиляда и първия ден мъглата се поразсея и тя се събуди насред същото онова кръстовище, където светофарът отново просветна в зелено насреща й. Ева му обърна гръб и бързо тръгна по тротоара. Попътьом се отърва от грозната розова чанта и синия плик с ръбестото нещо; и двата предмета потънаха в първото срещнато улично кошче. На следващия ъгъл видя кафене с масички отвън и чадърчета, рекламиращи кока-кола. Пресечката се наричаше „Кадис”, а надписът над вратата, естествено, беше „Малага”. Сърцето й спря: на третата маса пред нея седеше мъжът и сякаш това беше напълно в реда на нещата, й кимна.
Ти защо ме целуна тогава, й се прииска да го попита, но вместо това просто му кимна на свой ред и седна на предложения й стол. Мъжът викна сервитьора с пръст и поръча за двамата нещо, което впоследствие се оказа наистина искрящо, със захар по ръба на чашата и с чадърче отгоре. Изпълнил поръчката, сервитьорът, бледо момче на не повече от седмица, остави дискретно сметката на ръба на масата, върна се на мястото си зад бара и погледна към стенния календар. Беше неделя. Той запали цигара, облегна се назад и си каза, че това беше окей.


Публикувано от alfa_c на 30.11.2012 @ 21:39:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   konstantin_lakov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 19:22:51 часа

добави твой текст
"БОГ" | Вход | 9 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: БОГ
от lachistein на 30.11.2012 @ 22:18:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/lachezar.haralampiev
Загорял ли си?
Кощунствено заглавие.

  • Re: БОГ от konstantin_lakov на 24.01.2013 @ 19:06:24

Re: БОГ
от nellnokia на 01.12.2012 @ 07:07:11
(Профил | Изпрати бележка)
На хиляда и първия ден(неделя), келнерът (едва на седем дни), свършил добро дело и спрял да си почине...

Животът е толкова странен понякога и обича да ни поднася най-различни изненади. И тъй като Бог е живот, си мисля.... нека, когато това се случва, откриваме за себе си, именно Бог, защото той е част от нас. Един ден, когато си отидем от тук и дойде ред на смъртта, няма да имаме своите земни мисли и чувства.

И да... светът за всички, но хората виждат от него само онази малка част, на която са способни. Затова понякога имат нужда да прогледнат, имат нужда от малкото чудо... Какво по-хубаво нещо от това, да виждаш в своите дребни радости Бог и да имаш своите чудеса?!

Малцина ще разберат тази философия... За религиозните догматици остава само прекрасния стил, на който е написан този разказ. Една красива история за земните Адам и Ева... Понякога те се търсят цял живот.
Благодаря!


Re: БОГ
от verysmallanimal на 01.12.2012 @ 11:07:27
(Профил | Изпрати бележка)
Някой написал: Кощунствено заглавие...Хехее! Животът е сън, а бог е будилник :)))))))))))
Поздрав, ловецо на сънища!

  • Re: БОГ от lachistein на 01.12.2012 @ 13:17:34

Re: БОГ
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 01.12.2012 @ 17:06:45
(Профил | Изпрати бележка)
Защо ли усещам малко неглижирано отношение към жените или на лисицата гроздето й е кисело ;)
Поздрави,всеки има право на мнение :)

  • Re: БОГ от lachistein на 01.12.2012 @ 17:50:33
  • Re: БОГ от konstantin_lakov на 24.01.2013 @ 18:59:44

Re: БОГ
от anonimapokrifoff на 07.03.2013 @ 18:46:18
(Профил | Изпрати бележка)
Изключително елегантен стил. Поздравления!


Re: БОГ
от secret_rose на 07.03.2013 @ 19:34:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Много ми хареса. Детайлите, всичко.


Re: БОГ
от nikoi (boo@abv.bg) на 14.05.2013 @ 14:39:32
(Профил | Изпрати бележка)
Разкош.


Re: БОГ
от cataphractus на 15.10.2013 @ 18:09:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.avtorat.com
Красиво и стилно. С една дума, чудесно.


Re: БОГ
от rajsun на 13.10.2013 @ 09:42:31
(Профил | Изпрати бележка)
Упойващо.