автор: Rodenavlotos

И тази Коледа не идва от сърцето,
а сякаш някой я натрапва на очите ми-
да не пропусна да отворя чекмеджето,
където съм забутала мечтите си.

И ето вадя захарни петлета,
хартиени гирлянди и звездички,
разпервам ги и пак съм си детето,
което искаше да има всичко,

а после бе щастливо само с книжката,
която мама под елхата бе оставила.
Днес всичко ми прелива от излишество,
но щастието ми лежи забравено

като олющена украса в чекмеджето,
с надеждата, че има още Коледи-
все някоя ще влезе във сърцето ми
и няма повече да иска да си ходи.