автор: pin4e

Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!

Стърчим като разпънати мишени -
немеем кой след нея ще си тръгне.
Настръхнали са сините ни вени,
препълнени с червена кръв на смъртни.

Хористите припяват отвисоко -
омайно страшен шепот на лавини!
В жестокия амвон дъхът на Господ
излиза като дим от сто комина.

Така красиво са я подредили
сред гербери. И бели орхидеи!
Немилостива е и тази милост:
Смъртта очаква да я надживеем.

2012*