автор: ladyinblack

Тесни` сърдечното игрище,
почиват мислите-съдии.
Отрови ме коктейлът пищен
от чувствата си-лакомии.

Какво празнувах, че не зная-
чия победа и прослава?
След колко точки идва края
и за медала кой остава?

Тълпата пак се разотива,
и най-възторжената даже.
Отпадналите-в съпротива
гневливостта си ще покажат.

Защото просто "не е честно!",
ала това са правилата...
Поддържаш форма с мен? Чудесно?
И аз ли част съм от играта?

Ах, пак сценарии познати-
да бъда мажоретка-ето
и знамето на гордостта ти
да вея от възторг обзета...

Но сещаш ли се как омръзва
и изхабяват тези роли...
Не с тях,повярвай ми те свързвам.
И друго младостта ми моли...

Свали си тениската вече,
хвърли умора, титли, име.
И на терена си сърдечен
в прегръдките си повали ме!

милена белчева
30-11-12