автор: ladyinblack

Процеждам се през влажната пролука
на своя скален, земен къс от време.
Къде ще изтека-отново тука-
където няма кой да ме приеме..
Изчезващ вид ли в неприспособима
и нежелана може би околност-
това ли съм, щом още си ме има
в привидната ми тъй човешка волност?
Сънуванка-с очета неумити
килимите на дните си изтърках.
да крача и умувам с длани свити-
сгрешиха ли ме, аз ли се обърках?...
Но късно е за драми и въпроси,
при все, че ми е предизвестен зная.
И щом стихийността ми се износи
ще зърна и началото на края.

милена белчева
30-11-12