Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: SkyHookia
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14179

Онлайн са:
Анонимни: 250
ХуЛитери: 3
Всичко: 253

Онлайн сега:
:: BlackCat
:: Icy
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрофилактика
раздел: Произведения на чужд език
автор: ladyinblack

Процеждам се през влажната пролука
на своя скален, земен къс от време.
Къде ще изтека-отново тука-
където няма кой да ме приеме..
Изчезващ вид ли в неприспособима
и нежелана може би околност-
това ли съм, щом още си ме има
в привидната ми тъй човешка волност?
Сънуванка-с очета неумити
килимите на дните си изтърках.
да крача и умувам с длани свити-
сгрешиха ли ме, аз ли се обърках?...
Но късно е за драми и въпроси,
при все, че ми е предизвестен зная.
И щом стихийността ми се износи
ще зърна и началото на края.

милена белчева
30-11-12


Публикувано от alfa_c на 30.11.2012 @ 09:49:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения на чужд език

» Материали от
   ladyinblack

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
608 четения | оценка 5

показвания 31097
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Профилактика" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Профилактика
от daro на 30.11.2012 @ 10:37:34
(Профил | Изпрати бележка)
бъди внимателна с четката...да не им се ранищят тъканите ;)

Но късно е за драми и въпроси,
при все, че са ми предизвестни, зная.

...началото на края не е ли всеки миг,
в който решаваш да направиш първата крачка -
репетиция за края...в началото, което още няма да бъде безкрайност

...но дерзай, Милена - и Той работи!

светъл ден!:)



Re: Профилактика
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 30.11.2012 @ 13:46:06
(Профил | Изпрати бележка)
абе писах ги тия трите последни в два през нощта...приемам грешката, то даже в черновата ми е правилно, както си го писал "че са ми предизвестни", ама сама по себе си, ако приема, че съм грешка, най-нормалното е да творя и грешки ;)
Да това е началото на края, но не мисля, че обвързано с аналитично, или дори интуитивно взето решение. Просто момент, в който именно тая дрешка не ти пречи и няма дилеми, нито по отношение на дали да (не)направиш, (не)избереш нещо, нито към разни човешки количествено-времеви примерно характеристики на процеса...Най-хубаво е, когато дори не разбираш, че участваш в него, защото ролята ти вече не е роля...

Светъл..то след малко се здрачава..;)

]


Re: Профилактика
от daro на 02.12.2012 @ 09:40:35
(Профил | Изпрати бележка)
:) дааааа...шушулка по реката

...какво да го мислим, та той ни е дар за изживяване


]


Re: Профилактика
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 03.12.2012 @ 14:34:30
(Профил | Изпрати бележка)
Ако асоциираш шушулковостта с носене по течението-мда, нещо такова.

Кой ни е дар за изживяване не разбрах, това състояние ли...ако да-съгласна, но то не става ей-така...т.е. баш ей-така става, а не целенасочено...случва си се, ама ако му дадеш да се случи...

Навремето много драматично изживявах всичко, но имам едно познатче симпатично дето преди две+ години ми вмени това, че всички раздели, неприятности, тъговини, терзания, неслучванки и привидни каръщини идват просто да освободят пространство в нас, за да нахлуе нещо ново, много по-хубаво и винаги е така. Правейки ретроспекция на преживяното съм се убедила, че е бил прав. Просто понякога го забравяме. И понякога пак се поддавам на съсипнинки. Но онова лято...пораснах...и всеки следващ път е по-леко.

Да изтечеш е нещо подобно. Понякога сме твърде ревниви към сантименталности...до степен на умиление е приятно да ги съхраняваме-ментално или веществено, но ако почнем да изпадаме в носталгии или презрения и самосъжаления вече е кофти.

на нас просто ни харесва да сме принадлежни и зависими, защото това създава едно привидно усещане за споделеност...но тогава сме най-себечужди и несподелени...

както и да е...
светлослучвания...


]