ХуЛите » произведение "Миг свещена празнота"

Re: Миг свещена празнота
от daro на 30.11.2012 @ 11:20:06
(Профил | Изпрати бележка)

какво решила си днес - да ни затрупаш празнотата ли? :)))

ами...честита премиера!:)
само така се учим на творителство - когато вложените потенциали
извеждат и творението, и сътвореното в живот в друг

отговорността си е наша - никой не ни води, но връзката с Вечния не се губи -
Той е много по-човечен от самите нас

...за какво ли ти го казвам...точно пък на теб ;)

Re: Миг свещена празнота
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 30.11.2012 @ 13:33:01
(Профил | Изпрати бележка)

ааааа, в мен по отношение на това решения няма, само състояния.

Доскоро толкова се ужасявах от тая дума празнота, не направо противоборствах сакън някога да не ме достигне. В изключително редки случаи, обаче, изпитвам нещо подобно на нея, подобно, защото не знам какво представлява, нямам идея. В тези моменти определено не е плашещо, а умиротворяващо. Вчера ми беше за кратко такова. Просто разпад, уютност от това да знаеш, че си на пътя и да не те интересува какво има в неговия край, нито какво ще преживееш в него. Да не се напрягаш да мислиш за правилни посоки, да не търсиш и очакваш резултати, да нямаш представи. pure mind.

По-нещо си няма как да е Бог, не свързвам същността му с градация, при условие, че е абсолют и проявите му са такива, а не малко или повече еди какви си. И на каква база да го степенуваме, по чии критери и представи. ;)

стихото е само споделянка. не е адресирана. просто "миг" акварелност в мен, към който дори не изпитвам радост и вълнение, а съвършена достатъчност от нищо.

уф..днес пак съм бърборан, макар да е останало мъничко от предшното..

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а