автор: kasiana

(фентъзи)

         Питър Соларис влезе в щурманската рубка на яхтата. Прие рапорта на вахтения офицер Ник Джордан. И пое новото дежурство.
         Преди това направи цялостен оглед на плавателния съд и разпореди на екипажа задачите за деня.
         Всичко на AURORA беше в изправност.

         Но в душата му не беше спокойно.
         Питаше се какво бе това, което видя, докато спеше. Истина или действителност? Сън или връщане в предишен живот? И защо му се случваше точно сега?
         Идването на Имеона или нещо друго бе провокирало някаква нова нагласа в съзнанието и душата му? А може би…
         И откъде се взе тази кристална сфера в каютата му, когато сутринта се събуди? И защо я домъкна тук?
         Бе я сложил първо пред себе си, но после помисли, че тя ще разсейва вниманието му и я премести върху един от рафтовете на стилажа зад гърба си. Не искаше да я гледа…

         Съсредоточи се в работата си и неусетно забрави за нея…

         Но неочаквано, с непозната досега за него сетивност, започна да вижда в съзнанието си образи и да чува реплики, които идваха от времето на последния му сън…Обърна се назад. И занемя. В сферата, като на филмова лента се въртяха кадър след кадър. Звук не се чуваше, но той разбираше репликите, които си разменяха, та дори и какво мислеха „действащите” лица в кристалната топка…


         * * *

         Александър и генералът яздеха един до друг между величествените, говорещи с боговете върхове на древната планина Имеон. Пред конете летяха соколите-скитници, подарени им от Еспора…Двамата вече наближаваха подножието на Согдианската скала. В далечината се виждаха палатките на македонския лагер.

         В душата на Великия цар бе неспокойно. Но не поради мисълта за предстоящата битка с непокорните согдианци…Стратегията за нея беше готова. Избраните младежи – негови връстници, щяха да тръгнат към върха, когато се стъмни – по време на втората нощна стража. Оставаше само да се доуточнят някои подробности, както и да помисли върху речта, с която щеше да окрили духа на смелчаците, преди да започнат опасното катерене по отвесния скален масив…

         След едночасова болезнена душевна борба със самия себе си, Александър реши да говори открито с Хефестион. Царят не знаеше дали генералът е чул разговора между Повелителката на небесните коне и жрицата на Мада-Ра в Ритуалната зала на пещерата, но фактът, че самият той го чу, не му даваше покой.

         Спря подарения му от Еспора красавец Аспар, слезе от него и застана пред генерала.

         - Твой е. Всичко, принадлежало на мен досега, е твое, Приятелю. – каза той и погледна право в очите Хефестион, който слизаше от коня си.
         Генералът не каза нищо.

         Соколите долетяха и кацнаха на раменете им. Александър се учуди като видя втората птица, защото нямаше спомен Еспора да е подарявала сокол скитник и на Хефестион преди да ги изпрати. Този факт го озадачи.


         * * *

         След срещата с Повелителката в покоите ù, генералът, който също бе узнал мистериите около размяната им с Александър, бе взел своето решение каква да бъде развръзката от заплетената ситуация, в която се оказаха и двамата. Но предстоеше битката за Согдианската скала и сега не му беше времето за подобен разговор. Познавайки честолюбието на царя, Хефестион обаче знаеше, че той няма да се успокои докато не изяснят взаимоотношенията си оттук нататък.

         Александър очакваше реакцията му.
         - За мен този новоизлюпил се факт няма никакво значение. – изрече бавно генералът – Сега какво? Калистен да пренаписва историята ли? Нека оставим всичко както си е. Да стигнем края на света, както мечтаеш, а на връщане ще мислим кой кой е…Пък и знаеш ли, Приятелю, аз съм изключително щастлив, че Олимпиада не ме е отгледала, защото бих се задушил от прекомерната ù обич. – изсмя се той.
         Александър не вярваше на ушите си. И в същото време уважението му към Хефестион нарасна безгранично.

         Генералът продължи:

         - Не ми трябва Македонското царството. Ти, Александре, извоюва с мъжеството си правото да го управляваш, макар и по кръв да не си от династията на Аргеадите. Но пък в твоите жили тече кръвта на Тридесета династия на Древен Египет…
         Хефестион спря за малко, пое си дълбоко дъх и каза:
         - Единствен проблем за теб сега е, че не можеш да получиш ръката на Еспора, защото се оказа, че с нея сте братовчеди по истинската ти майка Оксана…

         Едва сега Александър осъзна какво губи след чутото в Ритуалната зала на пещерата. Да, той владееше всичко от Македония до тези далечни земи с приоблачни върхове, но никога нямаше да има за съпруга и майка на децата си Повелителката на небесните коне…

         В душата му се завихри буря от противоречиви чувства, които заформиха кълбо от болка в гърдите му. Защото осъзна, че губи Любовта.

         Обзе го непомерна тъга.

МУЗИКА:

ТЪГА


Следва