Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 2
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 445
ХуЛитери: 9
Всичко: 454

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Georgina
:: rady
:: lubara
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: zika
:: CheGuevara
:: DYDOGROZ

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПовелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
раздел: Романи
автор: kasiana

(фентъзи)

         Питър Соларис влезе в щурманската рубка на яхтата. Прие рапорта на вахтения офицер Ник Джордан. И пое новото дежурство.
         Преди това направи цялостен оглед на плавателния съд и разпореди на екипажа задачите за деня.
         Всичко на AURORA беше в изправност.

         Но в душата му не беше спокойно.
         Питаше се какво бе това, което видя, докато спеше. Истина или действителност? Сън или връщане в предишен живот? И защо му се случваше точно сега?
         Идването на Имеона или нещо друго бе провокирало някаква нова нагласа в съзнанието и душата му? А може би…
         И откъде се взе тази кристална сфера в каютата му, когато сутринта се събуди? И защо я домъкна тук?
         Бе я сложил първо пред себе си, но после помисли, че тя ще разсейва вниманието му и я премести върху един от рафтовете на стилажа зад гърба си. Не искаше да я гледа…

         Съсредоточи се в работата си и неусетно забрави за нея…

         Но неочаквано, с непозната досега за него сетивност, започна да вижда в съзнанието си образи и да чува реплики, които идваха от времето на последния му сън…Обърна се назад. И занемя. В сферата, като на филмова лента се въртяха кадър след кадър. Звук не се чуваше, но той разбираше репликите, които си разменяха, та дори и какво мислеха „действащите” лица в кристалната топка…


         * * *

         Александър и генералът яздеха един до друг между величествените, говорещи с боговете върхове на древната планина Имеон. Пред конете летяха соколите-скитници, подарени им от Еспора…Двамата вече наближаваха подножието на Согдианската скала. В далечината се виждаха палатките на македонския лагер.

         В душата на Великия цар бе неспокойно. Но не поради мисълта за предстоящата битка с непокорните согдианци…Стратегията за нея беше готова. Избраните младежи – негови връстници, щяха да тръгнат към върха, когато се стъмни – по време на втората нощна стража. Оставаше само да се доуточнят някои подробности, както и да помисли върху речта, с която щеше да окрили духа на смелчаците, преди да започнат опасното катерене по отвесния скален масив…

         След едночасова болезнена душевна борба със самия себе си, Александър реши да говори открито с Хефестион. Царят не знаеше дали генералът е чул разговора между Повелителката на небесните коне и жрицата на Мада-Ра в Ритуалната зала на пещерата, но фактът, че самият той го чу, не му даваше покой.

         Спря подарения му от Еспора красавец Аспар, слезе от него и застана пред генерала.

         - Твой е. Всичко, принадлежало на мен досега, е твое, Приятелю. – каза той и погледна право в очите Хефестион, който слизаше от коня си.
         Генералът не каза нищо.

         Соколите долетяха и кацнаха на раменете им. Александър се учуди като видя втората птица, защото нямаше спомен Еспора да е подарявала сокол скитник и на Хефестион преди да ги изпрати. Този факт го озадачи.


         * * *

         След срещата с Повелителката в покоите ù, генералът, който също бе узнал мистериите около размяната им с Александър, бе взел своето решение каква да бъде развръзката от заплетената ситуация, в която се оказаха и двамата. Но предстоеше битката за Согдианската скала и сега не му беше времето за подобен разговор. Познавайки честолюбието на царя, Хефестион обаче знаеше, че той няма да се успокои докато не изяснят взаимоотношенията си оттук нататък.

         Александър очакваше реакцията му.
         - За мен този новоизлюпил се факт няма никакво значение. – изрече бавно генералът – Сега какво? Калистен да пренаписва историята ли? Нека оставим всичко както си е. Да стигнем края на света, както мечтаеш, а на връщане ще мислим кой кой е…Пък и знаеш ли, Приятелю, аз съм изключително щастлив, че Олимпиада не ме е отгледала, защото бих се задушил от прекомерната ù обич. – изсмя се той.
         Александър не вярваше на ушите си. И в същото време уважението му към Хефестион нарасна безгранично.

         Генералът продължи:

         - Не ми трябва Македонското царството. Ти, Александре, извоюва с мъжеството си правото да го управляваш, макар и по кръв да не си от династията на Аргеадите. Но пък в твоите жили тече кръвта на Тридесета династия на Древен Египет…
         Хефестион спря за малко, пое си дълбоко дъх и каза:
         - Единствен проблем за теб сега е, че не можеш да получиш ръката на Еспора, защото се оказа, че с нея сте братовчеди по истинската ти майка Оксана…

         Едва сега Александър осъзна какво губи след чутото в Ритуалната зала на пещерата. Да, той владееше всичко от Македония до тези далечни земи с приоблачни върхове, но никога нямаше да има за съпруга и майка на децата си Повелителката на небесните коне…

         В душата му се завихри буря от противоречиви чувства, които заформиха кълбо от болка в гърдите му. Защото осъзна, че губи Любовта.

         Обзе го непомерна тъга.

МУЗИКА:

ТЪГА


Следва


Публикувано от aurora на 29.11.2012 @ 15:41:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
470 четения | оценка няма

показвания 46687
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от florans (florans_x@mail.bg) на 10.12.2012 @ 09:44:11
(Профил | Изпрати бележка)
Мистично и вълнуващо!
Поздравления!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 10.12.2012 @ 10:48:16
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Фло:)))))
Щастлива съм, че се отби при моите герои:)))

()

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от Narwal на 29.11.2012 @ 17:23:52
(Профил | Изпрати бележка)
О! Страхотно! Согдианската скала в Бактрия! Става много интересно. Поздравления, Каси! Чакам продължението.


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 29.11.2012 @ 21:05:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрите думи, Капитане:)))
Сърдечни поздрави:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 29.11.2012 @ 20:34:37
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам такива любови преминали през времето :)
Удоволствие е за мен това четиво :)
Сърдечни поздрави Каси !


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 29.11.2012 @ 21:07:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за хубавите думи, Кати:)))))

Сърдечни поздрави:))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от voda на 30.11.2012 @ 00:49:46
(Профил | Изпрати бележка)
Дори и най-великият, като изгуби любовта, се чувства бедняк...
Все повече увличаш, Каси.
Благодаря ти! ;)


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 30.11.2012 @ 14:33:34
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че ме следваш, Ели:)))

Сърдечни поздрави:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 30.11.2012 @ 09:34:30
(Профил | Изпрати бележка)
Много кратък откъс.
За сметка на това видеоклипа го допълва като смисъл.
Толкова хубаво, че да те заболи от тази красота...


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 30.11.2012 @ 14:31:39
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрите думи, KBoianov:)))
Когато открих видеоклипа, изпитах същото чувство...
Обикновено първо пиша текста и след това търся подходящата музикална илюстрация, затова и понякога се бавя с публикуването на поредната глава...

Сърдечни поздрави:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 30.11.2012 @ 21:43:53
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Каси!!!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 01.12.2012 @ 11:12:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Влади:)))

Щастливи почивни дни:)))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от Hulia на 01.12.2012 @ 17:03:35
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Хубаво е, Кас, музиката - вълшебна...


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 7-ма глава)
от kasiana на 01.12.2012 @ 17:55:48
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Ули:)))))

Сърдечни поздрави:)))

]