автор: Rodenavlotos

Напоследък времето ми забързва,
а защо? Още не зная.
Единият край е завързан,
другият- зависи от маите,
от техните предсказания,
от смяната на полюсите,
от новите очертания
на географския глобус.
А може и от нищо от това-
просто да си му е времето.
Времето не е постулат-
трябва да си го взема.
Завися от скоростта му,
затова бързам да пиша.
Атрибут на старостта е
това словесно излишество.
Затова докато още дишам,
бързам да се изживея
бързам да се изпиша,
душата да си излея.
Времето напоследък забързва.
Накъде? Още не зная.
Единият край се изплъзва,
но другият е в безкрая.