автор: Kanegan

Ноември е обагрил в златно- огнени цветове листата на дърветата.Те падат по земята тихо и застилат килим с неуловим шепот.Дърветата тържествено и смирено с оголели стволове протягат клони като драконови пръсти.Сиво- синкава мъгла с астрален отенък покрива всемира, слоговете, долините, а слънцето с усилие изпраща последните си топли лъчи.
Стегната от есенен студ и покрита с кадифено кафяви листа земята медитира.Тишината е глуха, чуват се далечни шумове с звукова яснота.Нищо не може да събуди от унеса гората.Дори птиците са се изпокрили на топло.Прехвръкват гълъби, свраки, но студа ги плаши,а сивкавата мъгла ги прави меланхолични.Тъгата на природата по отминалите слънчеви дни се усеща и по нападалите листа, по които водните капки не изсъхват целия ден.Ледените кристали на сланата, красят поляните и тревите.Есента носи минорни звуци, забулени в мъглата.Всеки тон се чува отчеливо- тъжен, самотен, глух, като силна вибрация дошла от дълбините на вселената.Тъжната симфония на природата е като прелюдия към идващата зима.Време, когато всичко ще заспи дълбок сън, под дебела снежна покривка.