автор: ladyinblack

Преобразувай нуждата в потребност,
потребността си превърни в желание,
мерака облечи в приятна бледност
на простичко предпочитание.

Това, което би копнял и искал,
приемай като степен на надежда.
Далечността така ще стане близка,
ако кълбото в тебе се разпрежда.

Онази тъй напрягаща тревожност,
превръща обичайностите в драма.
Очакването нека е възможност,
в изменчивата земна холограма.

Възможността по същност е беззначност
щом няма избор-рожба на прозрение,
а то е само някаква прозрачност,
бездрешие, безтебие, безмение...

И то те води, без да те съветва.
И вика те, макар и да немее.
Това, което плахичко просветва,
създадено е някой ден да грее.

21-11-12
мбб