автор: Rodenavlotos

На върха на копието, Санчо, се е свила,
намаляла и безкрила свободата ми,
примирена в своето безсилие
да лети със скоростта на светлината.

А забрави ли как яхахме магаретата
и летяхме като огнени Пегаси?
Днес с бастун едва куцука вярата ми
и умира тихо от безгласие.

Вятърните мелници, които борихме,
побеждавахме и режехме крилата им,
са властта и силата безспорна
и опират върхове до небесата.

Днес заспивам до гърба на Дулцинея,
то добре, че още имам него
та, докато в замъка си нафталинен крея,
да изважда и да четка егото ми.