автор: rosina

Щом сама осъзнах,
че има небе,
аз го прелетях
в мечта на дете.

И видях истински дом на светец
сред ореол от звезди.
От словата му ви сплетох венец
от безмълвни следи.

Ако се доверите на собствената си мисъл,
вие вече при него сте, там.
Той в ума ви всичко е писал,
но за жалост останал е сам.

Незнаен като бисер в затворена мида,
чака вечно своя неспокоен търсач,
който ще открие чудото, сътворено от слюда премита
и ще остане за винаги като неин пазач.