автор: ladyinblack

Ненужнодумия
и вятърни въпроси.
Един и същ до втръсване рефрен
Съ(с)тишие душата твоя проси,
но се затваря в поглед уморен...

А колко просто е,
облеченото в сложност...
И преките-превърнати в завой
пространствата-иззети от тревожност.
Смълчи ме, научи ме на покой.

25-11-12
м.б.б.