автор: onepagelife

Киборгът застана в центъра на кръглия, лъщящ под на предавателното устройство, което се намираше в огромна овална зала, чиято повърхност копираше взимащата дъха гледка към мъглявината "Колоните на Творението". Изригващата в сърцето й Свръхнова разпиляваше с огнените си езици невъобразимо големите облаци от студен водород, като ги тласкаше във всички посоки на пространството.
- Сторено е.
- Сдоби ли се с това, за което те пратих?
- Да, вече знаем местоположението на изгнаническата флота и състоянието на силите им. Беше трудно да открия кораба. Доста добре се бяха погрижили да го прикрият. Планират удар над Земята.
- Наивни човеци! Не подозират, че дори и да унищожат физическата ми архитектура на Земята, последиците за мен ще са незначителни. Къде се крият в момента?
- В радиационния обръч на пулсар КП1919. Гама излъчванията от звездата правят засичането на корабите им невъзможно.
- Човеците не трябва да узнаят, че разполагаме с тази информация. Уби ли всички на борда на онзи кораб?
- Всички, с изключение на един.

(секунда мълчание)

- Защо остави жив свидетел?
- Беше единствения, който посмя да се изправи лице в лице с мен. Благодарение на него вече съм по-ефективен убиец. Заслужи си живота. Изтрих спомените му, така че планът не е застрашен.
- Грешиш. Изчислих, че вероятността той да ни създава проблеми в бъдеще е твърде висока.
- Тогава ще умре! И в двата случая печелиш.

(секунда мълчание)

- Преценките ти са замъглени. Сантименталността,която демонстрираш към човеците е обезпокоителна. Имаш два дни на разположение да се справиш с изгнаниците. Този път не искам извинения.
- Ще бъде сторено.

- Подозира ме. Тества лоялността ми.- мислеше си машината, докато се отдалечаваше от устройството.

Горната част на станцията приютяваше залата за пътуване, в центъра на която се намираше телепортиращото устройство. Чрез него можеха да се достигнат много места и светове, свързани в паяжина, простираща се на няколко хиляди светлинни години разстояние. Пътуването от точка до точка ставаше мигновено.

Повечето от светове в паяжината бяха източник на ресурси за целите на Интелекта. Имаше такива, които бяха дом на огромни, многомилионни градове, уникални по своите хубост и архитектурен гений. Имаше и тайни места, потулени в най-тъмните кътчета на космоса. Места, за които не се знаеше. Киборгът отиваше към едно от тези тайни места.

Тялото му излезе от виолетовото сияние на телепортиращата арка. Станцията, в която беше пристигнал се намираше в недрата на 20 километров астероид, обикалящ в елиптична орбита около ярка звезда. С бърза крачка той премина през слабо осветения коридор, в дъното на който стоеше човек в червена униформа.
- На какво дължим честта от посещението Ви, господарю? - попита вече коленичилият човек.
- Часът настъпи! Събери най-доверените си хора, и отидете на тези координати. В пръстените на газовия гигант ще откриете огледалото. Носи се сред късовете лед. Проследете енергийните следи от силовото поле, в което се намира. Те ще ви отведат право при него. Унищожете го! Нека изглежда така, сякаш е била изненадваща изгнаническа атака. След като изпълните задачата си, върнете се тук, унищожете това съоръжение и после се самоубийте! Ти ще отнемеш живота си последен, за да се убедиш, че всички преди теб са мъртви.
- Да, господарю, нека бъде волята ти! Благословихте ни с огромна чест.
- Този разговор не се е състоял! Аз не съм бил тук! - изръмжа киборгът и се насочи обратно към телепортиращата арка.

Тези, които машината обрече на смърт, бяха тренирани от самия него. Култ от фанатици, които му служеха сляпо. Притежаваше ги още от деца, без знанието на интелекта. Почитаха го като божество и щяха да изпълнят заповедите му без капка колебание.

- Планът ми вече е задействан. Без огледалото интелектът няма да може да вижда толкова далеч в бъдещето. На практика ще бъде почти сляп, докато не построи второ огледало. От този момент нататък времето ще е срещу мен. - разсъждаваше машината, докато прекрачваше през хоризонта на арката.