автор: Deni4ka

"Утрото е по-мъдро от вечерта."

Слънцето ми хвърля сенки гневни
Луната ги снощи подло изтри от пейзажа
Разходих се в Рая - затуй са нозете ми черни
Не бързай да тръгваш преди да ти кажа...

Но думи се раждат във мен и пак в мене умират
Страхливи и млади засядат в гърдите
Аз парченца душа мълчаливо събирам
А ти ми грижовно събираш косите

"И на края на света" не съществува
Когато Адам си допие кафето

Ева нека трепери горчива и луда
Всичко е дадено! Всичко е взето!