автор: zaltia

Сякаш плуват думите,
по белите ми листи...
Капят върху тях сълзите,
тъжни капки чисти.

Мастилото попива жадно,
парещата ми тъга...
И написано става странно,
с куп мастилени петна.

Листът на топка смачквам,
изстрелвам го във коша...
Чашата доливам и започвам,
тъжно стихче да ти пиша.