Времето бавно променя ни всички
и по лицата ни ситни паяжинки преде.
Те се превръщат в ситнички бръчки
и се питаме: А от тук, на къде?
Ще си върнем ли отново откъдето сме тръгнали,
от мечтата на едно малко дете,
за да останем на същият ъгъл-
пред едно широко и цветно поле.