"Не гадай, а питай!" - казвали древните.
Попитах я "Ти обичаш ли ме?"
По-равнодушен отговор не бях чувал. Разбира се беше внимателен, изискан, елегантен... но сух, без обич, без емоция.
Изсвистя като камшик и звънна като камбана в сърцето ми този отговор. Отекна и заглъхна звънът на тая камбана...
И си спомних стиха на Хайнрих Хайне:
"... подобни неща, драга моя,
и друг път са ставали с мен."