автор: sav11

2

Всъщност едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопа й бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха много работа и й казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отиде в интернет кафето, недалеко от работата й. Тоест Съдбата бе направила така, че да я заведе на това място в това време, когато и той ще бъде там. Дали наистина бе така?! Ами как да е? Разбира се, че бе точно така.
Имаше един невероятен неин съученик, който сякаш бе дарен с мъдрост и пророчески способности. Бе първата й любов. Често си спомняше за него, и именно той й бе казал, нещо много интересно, което тя все още не можеше да разбере напълно.
„Ние хората си въобразяваме, че всичко, което си мислим, правим или не правим си е чисто наше решение и воля. Но не е така, малка част от нашите мисли и действия са чисто наши. Мислите и желанията са като поток носещ се в цялото пространство, като информационни вълни. Нашите мозъци ги улавят в зависимост от това дали са на същата честота. Случвало ли ти се е да ти се прииска нещо ей така или да ти дойде идея без дори и да си мислила за нея?! Колкото и да се мислим за велики, трябва да признаем, че има висша сила, която ни „дърпа конците” и ни позволява само до четиридесет и девет процента свободна воля. Последната дума и разрешение, е нейно!”
Но мъдростта си е мъдрост и когато любовта пее, мъдростта може само да приглася.
Сега тя чувстваше магнетизъм и неистово привличане от този мъж и не можеше и не искаше да се съпротивлява. Във въображението й нахлуха потоци от стотици еротични сцени. Толкова се бе унесла в тях, че не виждаше екрана на компютъра пред себе си. Когато тези картини отминаха, тя се обърна, но с разочарование установи, че него го няма. Беше си тръгнал. Бе толкова запленена от мечтите си, че не бе разбрала, кога.
Огледа се, но напразно. Даже излезе на улицата, но и там го нямаше. Без да иска усети, как в извитите й като на млада сърна очи с цвят на лешник се появяват малки капчици.

Цяла седмица ходи след работа в интернет кафето, но той не се появи.
Една вечер, сякаш нещо я накара да отиде до прозореца и да погледне навън. Той бе там. На отсрещния тротоар и се взираше в нейния прозорец. Кучето му бе застанало до него и също гледаше към нея. Прималя й.