Блед съм аз, бледи са всички,
зелени поникват на двора тревички.
Уморен съм аз и уморени всички
кацат по клонките пъргави птички!
Замечтан съм аз и много други
сутрин ме будят небесните фуги.
Предавам се аз и всички други
капки падат от облаци като теменуги.
Спирам и те спират сега,
прорязва небето пъстра дъга.
Набирам сила и те така,
слънце обсипа в злато града.
Политам нагоре и те политат,
неоткъснати лалета за ръцете ни питат.
На върха стоя - и те стоят
разлистени клони в небето се взират.