автор: apostola

Да се събудя искам рано,
когато всички други спят.
Когато в утро неорано
звездите още му блестят;

когато утрото разчиства
и път на идващия ден:
когато всичко се изчиства,
изплувало от нощен плен;

кога земята се протяга
след своя кратък земен сън;
кога денят лъчите впряга
и бърза да ги пусне вън;

когато още тротоара
се мокри в утринна роса
и сънно лятото подкара
вълна с зелената коса,

тогава аз ще се запътя
към скрити цветни светове.
И все на лятото по пътя
да стигна бели върхове.