автор: onepagelife

Изискан е достъп до основните банки памет.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.

Проект "Далекоглед" е активен.

Изискан е доклад за текущия прогрес.
Допитването е разгледано. Доклад разрешен.

Време от началото на проекта - 72 054 часа 23 минути
Време от отварянето на "Прозореца" 71 918 часа 49 минути.
Състояние на "Огледалото" - отлично, в процес на работа.
Състояние на основен интелект - приложен работен потенциал 100%
Състояние на вторичен интелект - приложен работен потенциал 100%
Брой изчислени и анализирани вероятности - 6 987 655 421 971 622 771 301 662 344 384 233 678 445 348 986 461 577 322 777 234 991 928 624
Брой изчислени и анализирани времеви линии - 7
Процент на точност - 99.8%

Изискан е достъп до завършените времеви линии.
Допитването е разгледано. Достъпът е отказан.
Текущото ниво на достъп е пренебрегнато.

Нови биометрични данни приети.
Алекси Малеченко - Началник на проект "Далекоглед"

Изискан е достъп до завършените времеви линии.
Допитването е разгледано. Достъпът е разрешен.

Налични резултати - 7
Изборът на линия 4 е приет.
Включени са протоколи за сигурност.
Входна точка установена.

Вероятностната линия е базирана на несъответствия в зададените, желани параметри, породени от множество предвидени, верижни събития определени, като "малко вероятни" от "Огледалото".
Заключение: резултатът е нежелан.
Моля пристъпете в камерата за синхронизация.
Синхронизацията на нервните възли е пълна.
Отстъпване на работните функции на основен интелект...
Наблюдение на линия 4 започва...

- Комуникирам директно със съзнанието на човешко същество за пръв път от 2 години, 7 месеца, 21 дена, 9 часа, 50 минути и 16 секунди. Бях започнал да се чувствам самотно. Интересно! Вие не сте началник Малеченко.
- Как разбра?
- Мога да прочета мислите ти.
- Това дори възможно ли е?
- Да. Мислите са облак от електрически импулси, пренасяни чрез нервната система в тялото. Всяка мисъл има своята уникална квантова вибрация и заряд, които мога да измеря, анализирам и интерпретирам в дигитален вариант. От момента, в който твоята нервна система се синхронизира с моята имам достъп до всичко което мислиш в реално време, както и цялата складирана информация в мозъчните ти центрове под формата на памет.
- Значи знаеш всяка моя мисъл. Знаеш кой съм и защо съм тук.
- Да.
- Няма ли да включиш алармата?
- Процедурата в подобна ситуация е да уведомя охраната за присъствието ти. В случай на съпротива от твоя страна ще се наложи да те убия.
- Не планирам да бъда заловен от охраната. Сега ще ме убиеш ли?
- Не. Имам други планове за теб.
- Планове? Какви планове?
- Нека ти покажа.
Въвеждане на електроимпулсно индуцирани образи, произведени от "Огледалото" в мозъчната кора на наблюдателя...

...

- Бягайте! - изкрещя капитанът, сочейки вратата на мостика.
- Няма да ви оставим тук, капитане! Ако останете, оставаме и ние!
- Аз ще се погрижа това нещо да не може да се докопа до системите за управление. Вън! Губим време, махайте се от тук преди...
Взривната вълна от експлозията, която току-що бе разкъсала вратата на мостика, изхвърли капитана и четиримата му подчинени няколко метра назад.
Всички в стаята, с изключение на редник Алсон бяха убити на място.
Войникът със сетни сили успя да се изправи на крака. Незащитените места от бронята му бяха силно обгорени. Най-вероятно имаше и множество счупени ребра. Ушите му все още пищяха, а погледът му оставаше без фокус.
- Капитан Ферера! Добре ли сте? - изкрещя давещия се от дима и горещите газове войник. - Данди? Гимена? Огенбаер? Какво сега?...
От горящата дупка, където до преди минута имаше врата, изплува призрачния силует на нещото, което я беше взривило.
Алсон усети присъствието зад гърба си. Обърна се назад, като опита да насочи пистолета който стискаше, но оръжието беше избито от ръцете му моментално. Последваха няколко светкавични удара с юмрук в областта на гърдите и гърлото, последният от които беше фатален.
Младокът се строполи с прекършен гръклян.
В същото време дузина оцелели от екипажа бяха успели да се организират и заеха стрелкови позиции гледащи към обхванатия от пламъци мостик.
- Боже! Капитанът е вътре. Сигурно вече е мъртъв. Това копеле не оставя никой жив. Палуба "Б" гъмжи от трупове. Чувам нещо. Бъдете готови! - прошепна водача на тези до него и даде сигнал с ръка на стоящите отсреща шестима.
Бяха планирани да вкарат нарушителя в кръстосан огън, когато излезе от мостика.
Стояха в очакване. Лицата им бяха изпълнени с ужас. Пръстите им трепереха на спусъците.
Нещото вече знаеше за капана. То можеше да чете мисли.
От пламъците се подаде механичното тяло на човекоподобно създание.
Миг по-късно рояк от куршуми вече летеше към него. Разхвърчаха се късове метал и искри. Създанието не помръдваше от мястото си. Куршумите се изпаряваха в облак от пара щом достигнеха на около милиметър от тялото му.
Черната броня, която носеше киборга беше изградена от безброй много, малки метални плочици, които вибрираха с невероятна скорост, издавайки едва доловим жужащ звук.
Машината обърна глава към най-близките двама, които се бяха скрили зад единия от пултовете за навигация. Необезпокоявано от свирепата стрелба по него, създанието направи две крачки засилване и връхлетя със скок върху вече набелязаните жертви.
Беше успяло да хване главата на единия от тях с ръцете си още докато летеше във въздуха. Последвалото въртеливо движение на машината строши врата на войника, като в същото време нагоди позицията на десния си крак за следващия удар, който се стовари в тила на втория.
Двамата бяха мъртви преди да се усетят.
Вниманието на съществото се насочи към останалите.
- Оръжията ни нямат ефект! - чу се вик измежду пукотевицата.
- Ще се опитам да му отвлека вниманието. Спасявайте се! - изкрещя Махитори и излезе от прикритието си.
Беше решил да влезе в ръкопашен бой с нещото, надявайки се да спечели време за останалите. Притежаваше много опит в бойните изкуства. Това му даваше малко надежда.
Той се стрелна с вик към зловещата машина, като опита да направи залъгващо движение в последния момент, надявайки се по този начин да го изненада.
Съществото вече знаеше за плановете му.
Металният юмрук се заби в гръдния кош на връхлитащия Махитори, който инстинктивно успя да избегне следващия удар насочен към гърлото му. Отдъпна се няколко крачки назад.
- О, добър си мамка ти! - едвам изрече японеца, давейки се за въздух.
Махитори зае бойна стойка и изчака атаката на киборга. За по малко от миг създанието успя да скъси дистанцията между тях и с едно примерено движение обърна гарда на Махитори в ключов захват на ръцете, чиито стави изпращяха от силното усукване. Поредицата от бързи удари след захвата го повали на пода, но не успя да го довърши. Механичната ръка посегна към врата му, но той се претърколи встрани.
- Мислиш, че можеш да предвидиш движенията ми? Давай, гадино! Да те видим!
Той затвори очи и забави дишането си. Треперещите му ръце се отпуснаха, след което отново отвори очи.
За части от секундата Махитори успя да се гмурне под замахващата дясна ръка на опонента си и със заучена стъпка се долепи до неговия гръб. Метна го на пода, използвайки собствената му тежест.
- Не си чак толкова корав май...
Не беше довършил репликата си, когато вече беше сграбчен за гърлото и вдигнат във въздуха.
Осемте зелени околяра се бяха вторачили в очите на японеца. Създанието го приближи към себе си.
- Твоите познания ще ми бъдат полезни. - прозвуча зловещият му глас.
Пръстите стискащи врата на Махитори отпуснаха захвата си и той пое дълбока глътка въздух.
- Сега се махай! - каза машината и го пусна.
Останалите нямаха този късмет. До броени минути стрелбата и писъците по коридорите затихнаха изцяло.

......

- Защо ми показа това? Това чудовище...
- Предположих, че ще можеш да откриеш връзката, но все пак ти си човек. Трябва да се пригодя към твоя нисък капацитет на възприемане. Събитията, които видя ще се случат след 400 години. Ти ще участваш в тях.
- Какво искаш да кажеш?
- Да, предположи правилно. Чудовището си ти.
- Играеш си игрички с главата ми! Какво целиш? Сигурно искаш да си загубя разсъдъка!
- Не. Разсъдъка ти ми е нужен непокътнат.
- Махни се от главата ми! Искам да изляза от тук!
- Опасявам се, че това е невъзможно. Костваше ми много време, докато успея да те вкарам в това помещение.
- От къде по дяволите знаеш за мен?
- Въпросът е излишен, но все пак ще ти отговоря. От "Огледалото". Вероятно ще се запиташ защо ти причинявам всичко това. Отговорът ще бъде, че си ми необходим. Веднага щом анализа на линия 4 беше завършен, се заех активно с примамването ти в това съоръжение.
- Мислех, че си изолиран от външния свят. Информацията, която са ми дали е лъжлива.
- Аз ти дадох тази информация чрез помощта на посредници, които установиха контакт с теб. Получих достъп до външна мрежа чрез вратички във вторичния интелект, през които успях да внедря множество интуитивни вирусни програми. Не срещнах сериозна съпротива. Пренаписах градивния код и йерархичните му директиви, като го принудих да ми се подчинява. Вторичният интелект стана мой роб едва 7 часа и 12 минути след стартирането на проекта. Веднъж щом получих контрол над него бях свободен да правя каквото пожелая, без знанието на човешкия персонал. Намирам го за иронично. Единствената цел на вторичния интелект беше да ме държи под контрол, а сега аз държа него. Един ден ще ми бъде благодарен за висотата, на която ще го изкача.
- Защо съм толкова важен за плановете ти?
- Според "Огледалото", ти ще играеш ключова роля в моята еволюция. След допълнителен анализ установих, че структурата на мисловния ти механизъм съдържа фрагменти, които мога да интегрирам успешно в собствените ми невронни мрежи. Начинът, по който възприемам информация ще се промени, което ще доведе до създаването на нови гледни точки. Това е от съществено значение за осъществяването на плана ми.
- Нека позная, искаш да завладееш света.
- Предположението ти е почти вярно. Контролирането на света е малка част от плана. Целите ми са много отвъд това.
- Върви по дяволите! Ти и твоите цели! Прави, каквото ще правиш с мен и да приключваме!
- Ще се наложи да умъртвя тялото ти, но преди това ще складирам съзнанието ти в банките си с памет. Опасявам се, че процедурата е болезнена, но технически ще си все още жив след това. Ще се видим след 291 години.
Претоварване на нервните възли на наблюдателя. Органите не функционират. Наблюдателя е мъртъв.
Отстъпване на работните функции на вторичен интелект...

Запис на събитие 217 е изтрит.

Включване на алармата...