автор: m_space

Ако днес не съм навреме,
с какви очи да идвам утре?
Ако днес фатално закъснея
защо съм ти след стихналата буря?

Кой разчита на пустиня,
когато жаждата изгаря безпощадно?
Пропиляното е непростимо,
когато всеки миг е оцеляващ.

Дланите ми тръпнат вледенени
от бързане загубили посоките.
Убива ме усмихнатото време,
когато ме е нямало във болките...