автор: Eeelina

Животът е глава лук.
Всеки ден обелваш по люспа.
Днес от радост сълзиш,
утре от скръб вечерно стаена.
Човешки контури пълзят
в очертания черно-бели,
стените растат - квазимодовци
с пестници душат светлината
на мъничко семе...
Семенце лучен живот.
Прозаичността погубва
пеперуди хаотично кръжащи,
опарени от сивото бреме,
удрят крилцата си в смут,
падат неистово изтощени...
Вика безгласният бунт,
няма кой да го чуе,
защото облак памук
в ушите предателски крие.
Махаш люспица лук,
голотата се плисва пред тебе,
безполови бавно пълзят
мислите по минало време,
а ти си тук с лучена риза,
уморен, премръзнал от студ
и чакаш безпомощен, гаснеш
да прозреш че си раснал
от лучено семе.