автор: midnight_witch

за какво ти е душата ми, Jan,
душата ми е употребявана дълго
по дълго
от телата на проститутките край кейовете
толкова пъти е изнасилвана
че всеки следващ път го прави по навик…

яхвали са я
като последен пътнически влак
спасителна камила за дюните пълни с мрачни сенки
и настроение
разпъвали са я
дъвкали
повръщали
разчеквали
и изяждали
повече никога няма да е цяла

душата ми е дрипава и уморена
дупка до дупка
белег до белег
рана до рана
вече дори кръпките на нежност не я запълват
само отпечатъци
от мръсни ръце и кални стъпки
никога повече няма да е нова

душата ми е празна, Jan,
като празните съсъди на облаците
които заобикалят пустините
в нея няма нито една капка повече
милосърдие
близост
или
любов
има една дума една дума, с която да я опишеш
и тя е
равнодушие

за какво ти е душата ми, Jan

вземи тялото ми
вземи алабастъра на раменете ми
нарцисите в очите ми
и нивите по косата ми
вземи тялото ми
медните пити на пъпа ми
обери фурмите на бедрата ми
тъмната амброзия на гърдите ми

тялото ми е чисто, Jan,

като капка
еликсир
за езика ти
розова пъпка за пръстите ти

вземи тялото ми, Jan,
нахрани се, изпий го
задоволи нагона си,
Jan
и си иди.