Аз мислех си - щом прецъфтят
розите в градината пред блока,
а ти си тръгна без да те видя...
щом есенния вятър издуха
любовните облаци от главата ми,
всичко ще приключи, ноо не.
Цъфнаха розите отново...
а вчера пак ти скъсах нова,
убодох се, но ти я скъсах
и знам, че няма да си тръгне тая обич,
ще си е там в сърцето ми - уви,
и като, че обвита със бодли
да може никой да не я докосва,
а и от нея само мен да ме боли.