Във мислите изпекох този стих
и топъл,топъл го извадих.
Разчупих го и- като топъл хляб,
с ръцете чисти го погладих.
Аз искам топлия си хляб да дам
на тебе за храна духовна.
И да запаля аз във тебе плам
да дръзнеш с музата мисловна.
Във тебе ново слънце да лъчи.
Да го прегърнеш със ръцете.
И да погледнеш тоя свят с очи-
и не с едно око,а с двете.
Защото този свят е твоя-да.
За тебе той пък е създаден.
Прокарай в него своята бразда
и жни,за да не бъдеш гладен.