автор: chocolate

Отвъд границата на болката понякога е толкова лесно и просто.
Няма нужда да спориш.
Няма нужда от нелепи въпроси.
Не трябва дори да си казваме сбогом
и да си измисляме начини за да запазим хубавите мигове в спомените.
Не се налагат извинения и прочее...
И да прокърви отнякъде – претръпнало е... и спорно.

Отвъд границата на болката – пътища - много.
И няма невъзможни посоки.
Завоите – кой ли би могъл да ги предположи?!
Нито крайпътните камъни – колко ще са.
Нито сълзите, изплакани в безсънните нощи.
Нито мислите пърхащи пред дилеми тревожни...

Отвъд границата на болката потъва времето в самотност.
Лошото е, че понякога си мислим, че това не е чак толкова лошо.
Морето, вятърът, вълните, пясъкът... – твои са.
Но несподелени – за какво са ти?!
И несподелената болка... – носиш си я...

__________