Луната в небето
тревожи сърцето,
което проплаква
с жалост еднаква,
че тя леденее
и само немее,
когато с въпроси
сърдечно я проси:
- Кажи ми сестричко,
със слово добричко
защо си студена,
за жалост родена?
Лицето ти ясно,
до вчера прекрасно,
показва тревожно,
че днес невъзможно
е всяко творение,
кълнящо в съмнение
и няма надежда,
която отвежда
по пътя житейски,
с опит библейски
и само с делата
са горди челата.