автор: sav11

Тя стоеше на прозореца облечена в очакване и нетърпение.
Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите й, но не можеше да я отърси от мислите за него.
-Къде е той, защо не идва?-питаше се тя тревожно.
Ако чуе лая, значи е наблизо и скоро ще го види. Познаваше този лай и можеше да го различи от километри. А после, после, ще се появи и той. Висок с чуплива светло кестенява коса и очи от които блика вълшебно сияние. Усети тръпка между бедрата си и спусна бавно ръка. Ефирната й нощница от коприна също сякаш долови вълненията й и я погали.
-Моля те......-простена тя.
Беше й казал, че ще й се обади тази вечер. Но кога, как, по телефона или ще дойде при нея?
Беше го наранила. Тежко и жестоко. И тя не знаеше, кое я караше, кое я подтикваше да се рови по разни сайтове и да си качва снимката. Започнаха да й пишат разни мъже. И нямаше как, бе ослепително красива! Вниманието, което получаваше я радваше и блазнеше. Всяка жена се чувства великолепно и й се вдига самочувствието до небесата, когато види желанието в очите на мъжете.
А в службата бе като „желязната девица”. Учтива, но много премерена. Усмихната, но не и кокетно. Шефовете й разбраха, че не е поредната „пеперудка” с която могат да си поиграят на полянката през уикенда и след като тя вежливо им отказа няколко покани за вечеря, те спряха да я притесняват. Само един се опита да я оплете. Взе я със себе си на една командировка и през цялото време й разказваше сексуални вицове, и й намекваше, колко е добър в леглото и какво неповторимо удоволствие доставя на жените!
Накрая, тя му каза, че се среща с някого, само и само да разбере, че не я интересува.
Сега тръпнеше за мъжа на своите мечти. А още дори и не бяха спали заедно. Запознаха се в интернет кафето. Случайно. Той бе в съседство, но още, когато го видя, разбра, че е чакала точно него. Той бе образът от нейните мечти.
Всеки един човек си има по един или няколко такива образи, и когато, и ако съдбата реши, ги среща.
Стомахът й, първо се сви на топка, а после започна да я гъделичка. Сърцето й се разтуптя, сякаш току що е участвала в Маратонско бягане. Ръцете й леко трепереха и тя положи огромни усилия да се успокои.
Някак неволно и въпреки, че се стараеше да не го гледа, му хвърляше бързи погледи. Очите й сами отиваха към него. Но погледите са информационни лъчи и те издават хората.
Той накрая я забеляза и я погледна бегло.
„Може би ме е видял, как го зяпам”-помисли си тя. „А може и до сега да се е преструвал, че не ме забелязва?” „Но е хубаво, че ме погледна.”
За жалост не успя да разбере нищо от неговия поглед. Дали я харесваше или просто искаше да разбере, кой го „шпионира”.