Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 787
ХуЛитери: 3
Всичко: 790

Онлайн сега:
:: Georgina
:: Elling
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПовелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
раздел: Романи
автор: kasiana

(фентъзи)

         Алекс Магнум бе изпратил по мобилния си телефон на Имеона само поздрав с песента „Спомени на сърцето” на Amedeo Minghi. Нищо повече.          А може би не беше така. Може би с тази песен той искаше да ù каже нещо. Но какво? Те бяха заедно на яхтата едва от няколко месеца и спомените им бяха свързани единствено със служебни задължения…
         След последното си астрално излитане във времепространството писателката осъзна по вълнуващ начин едно от преражданията си. Невероятно, но тя – Имеона, се оказа монада на Повелителката на небесните коне…Но никой от останалите персонажи в Ритуалната зала на пещерата нямаше нито лицето, нито фигурата на познатите ù от настоящето…Единствено тя беше същата. С изключение на одеждите…
* * *
         Госпожица Раева сплете машинално буйната си коса в дебела плитка като тази на Еспора и, застанала пред огледалото, откри с изненада колко много прилича на нея…
         Мобилният ù телефон отново иззвъня. Баща ù каза, че я очаква на палубата.
         Тя отвори вратата и се озова лице в лице със старши помощник-капитана на AURORA Питър Соларис. Той тъкмо се канеше да натисне бутончето на звънеца.

         - Здравейте, госпожице Раева! Излизате ли? – попита той.
         Тя отвърна на поздрава и отговори само с две думи на въпроса му:
         - Да, Сър.
         - Ще се върнете ли до обед?
         - Не знам... Защо?
         - Защото тогава очаквам на яхтата да пристигне брат ми… и…
         - И какво, Питър? – погледна го тя озадачена.
         - Ами…Исках да ви запозная с него…
         - Не може ли друг път?
         - Той идва много рядко във Венеция…И преди новата ни мисия едва ли ще имам възможност да ви срещна с него, защото, след като се види с Алекс Магнум, с когото са приятели от деца, брат ми ще замине за Ватикана…
         - За Ватикана! – възкликна заинтригувана Имеона.
         - Да. Той работи там.
         - Добре, ще се опитам да убедя татко да се върнем по-рано.

         Двамата се усмихнаха вежливо един на друг и девойката се отправи към палубата, оставяйки зад себе си възхитения поглед на Питър Соларис, който се вълнуваше, познал в нея Повелителката на небесните коне от странния си сън…

* * *
         - Здравей, татко! Защо искаш точно днес да посетим катедралата „Сан Марко”? Доколкото си спомням, ти много пъти по различни поводи си бил в нея…
         - И аз не знам защо…Дàвиде ми предложи да отидем там…
         - Дàвиде ли? Че той пък защо? Няма ли си работа на яхтата?
         Апостол Раев не отговори веднага. Той подаде внимателно ръка на дъщеря си и двамата слязоха по мостика до водното такси, което ги очакваше.
         - Дàвиде има два почивни дни. – каза баща ù след като се настаниха в таксито и то пое курс към площад „Сан Марко” – И навярно е решил да отдели малко от свободното си време на стария археолог
* * *
         Детективът чакаше пред катедралата. Той бе притеснен. Наближаваше десет часа, а професорът още го нямаше. Скоро пасторът щеше да привърши неделната си проповед, след която щеше да започне Конфирмацията, тайнството на католическата църква, в което деца на тринайсет години потвърждават, вече съзнателното си приемане на вярата, в която са покръстени като новородени…
         Дàвиде се чудеше защо не през пролетта, както бе редно, а в средата на август щеше да се извърши конфирмацията. Не разбираше и по каква причина не друг, а точно епископ Марко Соларис, работещ в тайните архиви на Ватикана, ще миропомаже младите хора…

* * *
         Заедно с грижата за Имеона, детективът бе получил и втора, секретна, задача от баща ù. Разплитайки една тайна, Давиде неусетно стигна до Марко Соларис, затова като разбра, че професорът и епископът ще бъдат по едно и също време във Венеция, той реши да ги срещне…Но Апостол Раев закъсняваше… Навярно вече монсеньор Марко Соларис бе започнал миропомазването.
         „Дано професорът дойде поне за снимките пред катедралата” – помисли с надежда детективът.
         И сякаш Бог чу молбата му, защото съзря, че едно водно такси спря в далечината и от него на площада слязоха Имеона и Апостол Раев. Те видяха Дàвиде и забързаха към него. И тъкмо навреме, защото пред катедралата разцъфтяха в белите си рокли девойките, от двете страни на които се наредиха младите кавалери, облечени с бели костюми. В средата застана епископ Марко Соларис, окръжен от родители и близки на миропомазаните...

* * *
         Детективът видя как Апостол Раев неочаквано спря, втренчил поглед в очите на епископа, който също гледаше удивен
лицето на професора… Миг след това Раев прибледня и се олюля до Имеона, която едва успя да го подкрепи да не падне на площада.
         Епископът се отдели от миропомазаните и близките им и се затича към професора. Извади малко шишенце, изпод лявата страна на църковните си одежди, отвори го, сипа в шепата си някаква течност и напръска с нея лицето на Апостол Раев. След това застана зад него, положи дясната си длан на челото му, а лявата в областта на слънчевия сплит и зашепна някакви думи в ухото му…
         Постепенно здравият цвят на лицето на професора се възвърна. Подкрепян все още от епископа, той се обърна към него.
         Двамата се прегърнаха.
         И всеки от тях каза на ухото на другия само една дума.
         Но никой, дори Имеона, която беше на стъпка от тях, не я чу, защото гледаше удивена баща си и епископа, които бяха като две капки вода, отронени от небето в различно време…

Следва


Публикувано от viatarna на 18.11.2012 @ 18:25:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   kasiana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 19:12:26 часа

добави твой текст
"Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от Narwal на 18.11.2012 @ 18:30:21
(Профил | Изпрати бележка)
Гледай ти! Каква магическа сила притежавал мосеньор Марко Соларис! Много интересно се развива сюжетът. Следя го с удоволствие:) Поздравления, Каси!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 18.11.2012 @ 22:05:32
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Капитане:)))))

Сърдечни поздрави:)))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от voda на 18.11.2012 @ 20:26:19
(Профил | Изпрати бележка)
Неподражаема си, Касиана!
И мога само да те поздравя! :)


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 18.11.2012 @ 22:06:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрите думи, Ели:)))

Сърдечни поздрави:)))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 20.11.2012 @ 19:12:35
(Профил | Изпрати бележка)
Както каза и Катя, наистина все по-интересно става!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 20.11.2012 @ 20:56:18
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за добрите думи, Весан:)))))

Сърдечни поздравии:)))))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 19.11.2012 @ 08:34:57
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна завръзка!
Дори лечителската поза е правилна.
Поздрави!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 19.11.2012 @ 09:41:47
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти от сърце:)))

При тази лечителска поза се уравновесява енергийната верига в човешкото тяло, когато се наруши, защото на челото се събират + и - ; на слънчевия сплит също + и - . Най-добре е човекът да е в легнало положение, но при екстремни случаи - може и така, както постъпва епископ Марко Соларис с Апостол Раев...

Сърдечни поздрави и щастлива нова седмица:)))))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 20.11.2012 @ 09:10:24
(Профил | Изпрати бележка)
Все по-интересно става :)
Продължавай да разказваш Кас , много вълнуваща история!
Сърдечни поздрави :)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 20.11.2012 @ 10:34:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Кати, окриляш ме да продължа...
Сърдечни поздрави:)))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от Hulia на 22.11.2012 @ 18:06:51
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Това, което пишеш, Кас, наистина се е родило, за да си бъде в книга, която човек да държи в ръце с любов, на любимо място...:)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 23.11.2012 @ 09:17:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за окрилящите думи, Ули:)))))
Сърдечни поздрави:)))

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от ATROPA на 26.11.2012 @ 16:57:42
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления!
Съжалявам, че не спечелих джакпота на 6 от 49. Първата ми работа щеше да бъде финансиране за екранизация на този великолепен сюжет.
Но не е късно!!!!!!!!!


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 27.11.2012 @ 17:23:53
(Профил | Изпрати бележка)
Невероятен си, ATROPA:)))

Благодаря за окрилящите думи:)))

Сърдечни поздрави:)))

Каси

]


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 30.11.2012 @ 20:41:27
(Профил | Изпрати бележка)
Каси, чета текстовете ти с интерес, и той не само че не стихва, ами се увеличава!!! Пак казвам - чудесна книга ще стане!

Поздрави:)))


Re: Повелителката на небесните коне (част ІІ-ра, 6- та глава)
от kasiana на 01.12.2012 @ 10:10:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за добрите думи, Влади:)))))
Сърдечни поздрави:)))

]